* * *
Недей заключва мислите в окови.
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима,
потайна, във невидим малък свят.
И жаждата, така неутолима,
ни носи порив жив и непознат.
Аз зная,че родени сме с окови.
Надяваме ги с първият си вик,
а после нощем тайничко се молим
за миг без тях... За кратък, звезден миг.
Но Боговете, също оковани
завинаги за своя свят тотем,
от смъртните докрай и неразбрани...
На вечността обречени във плен.
Душата си недей да оковаваш
към здраво стъпилите си нозе.
Недей! Повярвай, друго заслужаваш,
щом пърхат във сърцето ти криле!
© Ева Корназова All rights reserved.
