* * *

28 may 2009, 9:35

Poesía

746 0 4

Недей заключва мислите в окови.

Не ги оставяй миг без светлина.

Заключени, превръщат се във роби,

покорни, но с фалшива доброта.

А свободата в нас е тъй незрима,

потайна, във невидим малък свят.

И жаждата, така неутолима,

ни носи порив жив и непознат.

Аз зная,че родени сме с окови.

Надяваме ги с първият си вик,

а после нощем тайничко се молим

за миг без тях... За кратък, звезден миг.

Но Боговете, също оковани

завинаги за своя свят тотем,

от смъртните докрай и неразбрани...

На вечността обречени във плен.

Душата си недей да оковаваш

към здраво стъпилите си нозе.

Недей! Повярвай, друго заслужаваш,

щом пърхат във сърцето ти криле!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

fraulia (Васка Мадарова)

2009-06-03T18:27:45+03:00

Това е изключително добро!!!
Моите комплименти!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-05-29T13:27:55+03:00

Хубаво!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-05-28T21:15:33+03:00

Може би това е най-хубавата творба, която си написала (засега)...Ева! Мъдро и проникновено си втъкала мислите си в една брилянтна броеница от стихове. За свободата на мислите, за полета на фантазията, за трепетите на едно сърце, родено да бъде с криле.
П.П Прегърни и от мен човека, на който си го посветила. Ваше Благородие
slan4ogled (Радослава Антонова)

2009-05-28T17:22:35+03:00

Цялото стихотворение е много хубаво, последният куплет е страхотен!