* * *
Недей заключва мислите в окови.
Не ги оставяй миг без светлина.
Заключени, превръщат се във роби,
покорни, но с фалшива доброта.
А свободата в нас е тъй незрима,
потайна, във невидим малък свят.
И жаждата, така неутолима,
ни носи порив жив и непознат.
Аз зная,че родени сме с окови.
Надяваме ги с първият си вик,
а после нощем тайничко се молим
за миг без тях... За кратък, звезден миг.
Но Боговете, също оковани
завинаги за своя свят тотем,
от смъртните докрай и неразбрани...
На вечността обречени във плен.
Душата си недей да оковаваш
към здраво стъпилите си нозе.
Недей! Повярвай, друго заслужаваш,
щом пърхат във сърцето ти криле!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
