* * *

28 мая 2009 г., 09:35

Поэзия

745 0 4

Недей заключва мислите в окови.

Не ги оставяй миг без светлина.

Заключени, превръщат се във роби,

покорни, но с фалшива доброта.

А свободата в нас е тъй незрима,

потайна, във невидим малък свят.

И жаждата, така неутолима,

ни носи порив жив и непознат.

Аз зная,че родени сме с окови.

Надяваме ги с първият си вик,

а после нощем тайничко се молим

за миг без тях... За кратък, звезден миг.

Но Боговете, също оковани

завинаги за своя свят тотем,

от смъртните докрай и неразбрани...

На вечността обречени във плен.

Душата си недей да оковаваш

към здраво стъпилите си нозе.

Недей! Повярвай, друго заслужаваш,

щом пърхат във сърцето ти криле!

fraulia (Васка Мадарова)

2009-06-03T18:27:45+03:00

Това е изключително добро!!!
Моите комплименти!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-05-29T13:27:55+03:00

Хубаво!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-05-28T21:15:33+03:00

Може би това е най-хубавата творба, която си написала (засега)...Ева! Мъдро и проникновено си втъкала мислите си в една брилянтна броеница от стихове. За свободата на мислите, за полета на фантазията, за трепетите на едно сърце, родено да бъде с криле.
П.П Прегърни и от мен човека, на който си го посветила. Ваше Благородие
slan4ogled (Радослава Антонова)

2009-05-28T17:22:35+03:00

Цялото стихотворение е много хубаво, последният куплет е страхотен!