/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../
Невярна болест гръмна и разтресе
със злобата си крехките ни дни.
Мълнията плъзна се и ни отнесе
към идните незнайни бъднини.
Под твойта сряха крепнеха орлета.
Гърмът прекърши нашите криле.
Виновни бехме ли или пък Карма клета
сбра всички сили и от нас те взе?!
На твойто рамо и със твойто име
поехме свойте, нашите съдби.
Животът стече се така - дели ни, ...