25 години
/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../
Невярна болест гръмна и разтресе
със злобата си крехките ни дни.
Мълнията плъзна се и ни отнесе
към идните незнайни бъднини.
Под твойта сряха крепнеха орлета.
Гърмът прекърши нашите криле.
Виновни бехме ли или пък Карма клета
сбра всички сили и от нас те взе?!
На твойто рамо и със твойто име
поехме свойте, нашите съдби.
Животът стече се така - дели ни,
но корените общи са, нали?!
Над Севера се Дунава разстила.
Над Юга - каба гайда пее.
Не смее злост и завист да съсирва
кръвта ни свята и душата грее.
Писмо сега за първи път ти пиша.
Успях ли, не успях ли - пак не знам.
Душата, жадна за простори диша.
Житата никнат - хе-е-е-й ей чак до там.
Синът ми гордо крачи с твойто име
и китка здравец мойта щерка сбира.
Светът не смее бързо да премине
през всинца ни, през твоята могила...
© Красимир Дяков All rights reserved.
