25 години
/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../
Невярна болест гръмна и разтресе
със злобата си крехките ни дни.
Мълнията плъзна се и ни отнесе
към идните незнайни бъднини.
Под твойта сряха крепнеха орлета.
Гърмът прекърши нашите криле.
Виновни бехме ли или пък Карма клета
сбра всички сили и от нас те взе?!
На твойто рамо и със твойто име
поехме свойте, нашите съдби.
Животът стече се така - дели ни,
но корените общи са, нали?!
Над Севера се Дунава разстила.
Над Юга - каба гайда пее.
Не смее злост и завист да съсирва
кръвта ни свята и душата грее.
Писмо сега за първи път ти пиша.
Успях ли, не успях ли - пак не знам.
Душата, жадна за простори диша.
Житата никнат - хе-е-е-й ей чак до там.
Синът ми гордо крачи с твойто име
и китка здравец мойта щерка сбира.
Светът не смее бързо да премине
през всинца ни, през твоята могила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
