ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
27.04.2010 г., 8:44 ч.

25 години 

  Поезия » Друга
657 0 6

/на вчерашна дата, преди 25 години, погребах баща си... публикувам това, което тогава написах.../

 

Невярна болест гръмна и разтресе

със злобата си крехките ни дни.

Мълнията плъзна се и ни отнесе

към идните незнайни бъднини.

 

Под твойта сряха крепнеха орлета.

Гърмът прекърши нашите криле.

Виновни бехме ли или пък Карма клета

сбра всички сили и от нас те взе?!

 

На твойто рамо и със твойто име

поехме свойте, нашите съдби.

Животът стече се така - дели ни,

но корените общи са, нали?!

 

Над Севера се Дунава разстила.

Над Юга - каба гайда пее.

Не смее злост и завист да съсирва

кръвта ни свята и душата грее.

 

Писмо сега за първи път ти пиша.

Успях ли, не успях ли - пак не знам.

Душата, жадна за простори диша.

Житата никнат - хе-е-е-й ей чак до там.

 

 

Синът ми гордо крачи с твойто име

и китка здравец мойта щерка сбира.

Светът не смее бързо да премине

през всинца ни, през твоята могила...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??