Nov 3, 2010, 1:17 PM

* * *

  Poetry » Love
791 0 0

***

(на И. )

 

Когато денят премяна вечерна облича,

звездите с поглед погали...

Душата ти сиротинка обичам,

гори ме погледът на твоите очи...

Теб нежно галят пурпурни лъчи,

окъпана от бисерна роса,

докосвайки най-милите очи,

целува клепките ти утринта...

Когато денят премяна за сън си облича

и утрото целува те с лъчи...

Спомни си... Някой те обича...

ЗАВИЖДАМ ИМ... БОЛИ!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...