Откраднах сутрешни лъчи
и се надявам, не ми се сърди слънцето.
Безсрамно, оставих сто мъгли
и поисках за мене само утрото.
Откраднах цветовете на дъгата,
в замяна подарих ù сивота.
Тя тъжно избледня и се разплака,
но ще ù ги върна, обещавам.
Някои ме наричат егоист.
Аз се наричам просто зима.
© Сюзън Смърт All rights reserved.