* * *
Нощта понякога си тръгва неочаквано.
Преди да досънуваш онзи сън,
във който си щастлив. И неразбрано,
във клепките ти скрито, като вик,
остава неизречено началото.
Тротоарът после е студен.
Вървиш по него, вплетен в самотата си.
Наричаш хищник светлото. А всъщност си е ден.
Море от лица се блъска в очите ти.
И шепа гарвани те гледат присмехулно.
Понякога забравяш името си.
Затова си го изрязал върху слънцето.
Поглеждаш го... и после ослепяваш.
И опипом пълзиш по стръмното.
И чакаш нощ, в която да прошепнеш
остатъка от себе си на тъмното.
~Endless~
27.06.12
