Jun 30, 2009, 1:18 PM

* * *

  Poetry » Love
619 0 2

Завиждам на онази - предпочетената,

за всяка целувка и сбъдната мечта,

защото съм за тебе книгата - прочетената -

и отдавна не съм любимата жена.

 

А ти за мен си моята любов,

която дълго и старателно градих.

Но явно още ти не си готов

да вземеш туй, което съхраних.

 

Аз повече от другата жена

знам твоите стремежи и желания

и, като бистра изворна вода,

ще отмия твоите терзания.

 

Недей в почуда да повдигаш вежди!

За тебе зная всичко, не почти!

Нищо, че изгубените ми надежди

са спънати в несбъднати мечти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка Къртева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...