***
Тази игра на думи:
дребни монети,
разпилени по тротоара -
прегорели слънца.
Есенни дъждове
пазят спомени
за влюбено лято.
Въздухът още тежи
от солен дъжд
и мокри стъпки
по пясъка...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Тази игра на думи:
дребни монети,
разпилени по тротоара -
прегорели слънца.
Есенни дъждове
пазят спомени
за влюбено лято.
Въздухът още тежи
от солен дъжд
и мокри стъпки
по пясъка...
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...