Feb 25, 2010, 9:51 PM

3 свята

  Poetry » Other
916 0 0

" Не мечтая аз пътища леки"

- ватенката я имам

и своя труден път извървях,

окови тежки разкъсах,

и сега по лекия път

ще се завърна у дома

- по свещените стъпки

на мойте предци

с поклон да премина !


P.S.

Как на своята внучка

да кажа -

да не тръгва и тя по света,

незнайно по кой път

ще поеме

и на кой път ще се спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...