Feb 25, 2010, 9:51 PM

3 свята

  Poetry » Other
918 0 0

" Не мечтая аз пътища леки"

- ватенката я имам

и своя труден път извървях,

окови тежки разкъсах,

и сега по лекия път

ще се завърна у дома

- по свещените стъпки

на мойте предци

с поклон да премина !


P.S.

Как на своята внучка

да кажа -

да не тръгва и тя по света,

незнайно по кой път

ще поеме

и на кой път ще се спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...