300 пъти
Лодка към ада,
Лодка към ада,
Към ада, в който
Никой не страда...
Посивели лица
От тролеен неон
В безкръвна мъгла
В нощ такава една
вчера нош,
а днес – свят.
Нощ на мъртви истории,
На забравен часовник
В шкафа на мойте ребра
В безкръвна мъгла
В нощ такава една
Вчера нош,
А днес – самота.
В град,
Забравен от бога,
Град
С прокълнтите хора,
Град
На безхлебните зрелища,
Гръд
За прокълнати сираци
Те чакат и искат
Всичко,
Чакат и искат
Нещо,
Чакат и искат
Нищо.
“Надеждата умира последна”,
Но нека умра!
Смърт или лудост!
Гняв или грях!
Не съдба аз градя,
А килия от злато
Изживявам не
Своите
А
Чужди
Мечти,
Но мечта ли е това
Тогава когато
Разпилявам се себе си
Другиго да събера?!
Това е моята отплата
За срама,
За надеждите
И за тебе –
ТАМ, в небесния покой!
Заплювам се
Себе си,
Моя милост,
В лицето!
Нека гния,
Да тлея,
Че тленна е моята
Кръв (кипяща)
Тези кости прогнили
Знам
Ще узреят
В греховната почва
На жълтия град.
Ще обвият лъжите
И студа,
И насмешката
В пешаходните
Пусти очи.
И тролея
Той е моята лодка към ада,
Лодка към ада.
Към ада, в който
Никой не страда.
Безсловесна говоря –
Нека вечно мълча
Прах и пепел, и горест
Две мечти в чаена лъжичка,
Два прогнили дроба
В кипяща гръд
И какво от това,
И какво от това?!
Нека вечна е, вечна
Нощта...
© Вера All rights reserved.
