***
Любовта те удря като с камък,
появи ли се, сърцето го обзема пламък,
но не винаги е тя щастлива,
а понякога ти вдига олелия.
И тъй, ти влюбил се в таз' ирационалност,
безбрежно гледаш тоз' квадрат
и чудиш се, дори с печалност,
къде е тангенсът, дали туй там е постулат?
Поглеждаш, моливът е във носа ти,
о, той още малко мозъка ще стигне!
И просветва ти, о, боже! О, велики!
Че то във синуса се всичко крие...
И почваш, коренуваш, теореми,
о, тежко е туй то твойто бреме!
А как си ти тъй влюбен само...
И ето! От съученичката ще искаш рамо!
А тя поглежда те свенливо,
прекалила снощи с виното пенливо,
усмихва се, целувка, смях:
"О, мили мой, пак ли спиш във час?"
© Цветан All rights reserved.
