Sep 4, 2008, 4:06 PM

3456

  Poetry » Other
833 0 1
 

... Какво друго ми остава,

освен да се удавя?...

 

Малко не на време предложен

син бряг...

Малко сложно ми става

да избягам сега...

Много минало,

никакво утре...

А на всичко отгоре

умея да плувам...

 

В коловози ли вплетох

всяка вчерашна радост,

та така през глава

хуквам право нататък?...

 

Но сега...

 

Колко тежък да бъде

камъка, който

искам бързо да вържа

за ранения крак?...

 

Не, не ми остава друго,

освен да се удавя...

.................................................

 

А на дъното кой ще ме чака?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments

Comments

  • На дъното - камъни
    незасегнати от течението, по презумция - гладки.
    Има зрънца в стихотворението ти.
    Заглавието е впечатляващо.
    А в думите ми няма ирония.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...