Sep 4, 2008, 4:06 PM

3456

  Poetry » Other
836 0 1
 

... Какво друго ми остава,

освен да се удавя?...

 

Малко не на време предложен

син бряг...

Малко сложно ми става

да избягам сега...

Много минало,

никакво утре...

А на всичко отгоре

умея да плувам...

 

В коловози ли вплетох

всяка вчерашна радост,

та така през глава

хуквам право нататък?...

 

Но сега...

 

Колко тежък да бъде

камъка, който

искам бързо да вържа

за ранения крак?...

 

Не, не ми остава друго,

освен да се удавя...

.................................................

 

А на дъното кой ще ме чака?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Маринска All rights reserved.

Comments

Comments

  • На дъното - камъни
    незасегнати от течението, по презумция - гладки.
    Има зрънца в стихотворението ти.
    Заглавието е впечатляващо.
    А в думите ми няма ирония.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....