* * *
ТИ НЕ ПОЗНАВАШ ТАЗИ СТРАСТ, ПРИЯТЕЛЮ -
обсебваща, неизличима -
да късаш любовта си на милиони части
и с всяко нейно венчелистче
несретници да каниш на гощавка,
компрес да бъдеш върху жива рана
и устни онемели да докосваш
с миража пъстроцветен на надеждата...
Ти си събирач, приятелю -
на вещи, на златО и на имоти...
От колко викове прегазени
са твойте скъпоценни накити?
Със тази скорост, изпреварил вятъра,
видя ли ранния синчец във прахоляка?
Показва ли ти някой път броячът
колко трупа има във канавката?
Издигна своя замък непристъпен,
но да ти кажа - той ще се руши отвътре!
И ще ти е нужна мойта страст, приятелю,
през някой ден, да заздравиш стените му.
Ела със мен да коленичим в храма,
един до друг, със побелели пръсти...
Различни - като блудни братя
и като двете рамена на кръста...
© Валери Хаджиев All rights reserved.
