Смирена

По пътя си вървях, с надежди го застилах,

забравила за теб, в мечтите се улисах,

но с тежки канари ти пътя ми засипа,

стояща там сред тях, зловещо се усмихна.

По пътя си вървях, загубила посока,

от моя слънчев свят остана мрак и болка,

надеждите - лъчи, без време ги затули,

а вейките - мечти, кат' вятър ги обрули.

По пътя си вървях и бързах, и не спирах,

но следваше ме ти, съзрях те как ме стигаш

и сетне двете с теб, безмълвно пак се спряхме,

в очите ти видях туй, що ми беше ясно.

Подадох ти ръка, приех те, укротих се,

предадох се на теб, нали в мене беше,

но знай, че ако мога навеки да заспя,

за мен ще е отмора - за теб ще е смъртта.