38 навън
38 навън
Подострям от рани мислите си,
чупя молива, който рисува теб.
Тези очи и ръце не са истински
и гласът ти заченат е в мен.
Грешно обичам не тебе, беглеца,
а нарисуван от чувствата мъж.
Пари от страст безплътна идеята,
непорочно те любя в мъчителен сън.
Аз съм девата и чакам зачатие,
любовта ми е храмов олтар.
Ти си плодът на бяло проклятие,
гълъба търся с известие дар.
Вместо тебе си идва за малко
охладнял и танцуващ дъждът -
обладава душа с исихазъм коварно
и е жертва плътта, и е август.
Той има твоето его и власт –
изтръгва сърцето ми! Ето го –
сигурно затова е 38 навън?
От любовта ми е огнено лятото...
© Златина Георгиева All rights reserved.
