Aug 7, 2013, 2:18 PM

38 навън 

  Poetry » Love
574 0 5

38 навън

 

Подострям от рани мислите си,

чупя молива, който рисува теб.

Тези очи и ръце не са истински

и гласът ти заченат е в мен.

 

Грешно обичам не тебе, беглеца,

а нарисуван  от чувствата мъж.

Пари от страст безплътна идеята,

непорочно те любя в мъчителен сън.

 

Аз съм девата и чакам зачатие,

любовта ми е храмов олтар.

Ти си плодът на бяло проклятие,

гълъба търся с известие дар.

 

Вместо тебе си идва за малко

охладнял и танцуващ дъждът -

обладава душа с исихазъм коварно

и е жертва плътта, и е август.

 

Той има твоето его и власт –

изтръгва сърцето ми! Ето го –

сигурно затова е 38 навън?

От любовта ми е огнено лятото...

 

 

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичам да те чета!
  • Харесах!
  • Ама нали е така - образът на любимия човек е по-изписан в представите и любовта е по-гореща в измислицата...наяве е нула градуса...Благодаря, че наминахте. С обич.
  • Винаги ми е интересна отправната ти точка!Тук си по–различна,но пак ми хареса!Въпреки 38градусовия август!
  • Предизвикателно: страст и безплътност;
    непорочна любов насън?!?!;
    исихазъм и августовски огън...
    Наистина умът ти е концентриран в сърцето и това ми допада!
Random works
: ??:??