* * *

Тъжна и самотна, задавам си въпроси и отговарям си сама.

Защо ме, майко, ти остави и за мен толкова бързо забрави.

Обърни се, в миналото върни се.

Защо промяна в теб настана, какво се случи,

че си все така неразбрана.

Кажи ми, о, мамо, моля те, говори ми...

Как можа да затвориш вратата с лекота,

когато в сълзи обляна знаеш, че оставам сама...

О, мамо, прости, ако аз съм виновна, че се чувстваш така...

Ти защо ме създаде, защо ме роди...

Защо живот ти на мен от твоя живот даде, а сега си някъде встрани.

О, прости ми ти...