* * *

May 24, 2011, 8:49 PM

Poetry

848 0 2

Непревъзмогнати лунни тръпки
се прокрадват по стъпките на нощта,
тихо умират незабелязани,
молещи,
искащи
да докоснат ръцете ми,
те не достигат до мен.
Аз не смогвам на ударите на сърцето си,
самоубивам се и се раждам
във всяко стенание
на любов и превратност,
изнасилвайки спомена ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works