Oct 10, 2012, 12:11 PM

* * *

  Poetry » Love
584 0 1

Мисля за теб

и се измъчвам,

защото зная,

че не трябва...

мисля за теб

и се измъчвам...

погледите ни

отново се събират,

отново нещо

искаме да си кажем...

и започва една велика

игра...

в която аз, ти, тя...

 

                                         ----------------------

Ти се бориш със себе си

и не минаваш вече покрай мен...

ти се бориш със онези трепети,

които не можеш да угасиш!

Напразно! Не виждаш ли,

пламват повече и повече,

горят още и още...

                                       -----------------------------

Колкото по-далече,

толкова по-добре,

колкото повече

бягаш, толкова

повече се връщаш...

И сега? Напразно!

Неловко! Немислимо!

Игра, която не спира,

игра, която започнеш ли,

не би могъл да оставиш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...