* * *
ПОСЛЕДЕН СЕЗОН
Любими мой, така и не разбрахме,
как неусетно с тебе остаряхме.
Тихо годините наши летяха.
Всички по нещо от нас си вземаха.
Прелетна птица в цветна градина –
нашата младост дойде и замина.
Дари ни щедро с „жътва” богата,
нашето кратко, забързано лято.
Днес есента сред рояк листопади
люлее в прегръдка душите ни млади.
Люлее ги нежно и шепне грижовно
своята приказка стара, съдбовна:
„Не чакайте пак да запее южнякът!
На прага житейската зима ви чака.
Но ако пролет в сърцата ви има,
без страх посрещнете студената зима.
Че песен любовна сърцето щом пее,
вечната младост у вас ще живее.”
© Генка Богданова All rights reserved.
