Aug 4, 2017, 10:17 PM

*** 

  Poetry » Other
417 2 0

Всяко нещо на тоя свят шарено-нов

избуява и крее. И както изглежда

поувяхва дори най-добрата любов,

потъмнява най-бялата наша надежда.

 

Все върти се животът – карусел сред звезди.

С него – ние: намръщени, слепи и бледи.

Във тревите спят нашите уморени сълзи

и небето със горестна мъдрост ги гледа. 

 

Не, не пием любов. Самотата гризем,

прекроили деня във нарочни въздишки.

Уж сме здрави и живи (не съвсем, не съвсем),

а не вярваме в щъркели... в нищо.

 

Търсим щастие – сякаш в пустиня вода.

Вечно гоним въздушни химери.

А късметът е в пътя... Свобода, свобода...

Чак Оттатък покой ще намерим.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??