Всяко нещо на тоя свят шарено-нов
избуява и крее. И както изглежда
поувяхва дори най-добрата любов,
потъмнява най-бялата наша надежда.
Все върти се животът – карусел сред звезди.
С него – ние: намръщени, слепи и бледи.
Във тревите спят нашите уморени сълзи
и небето със горестна мъдрост ги гледа.
Не, не пием любов. Самотата гризем,
прекроили деня във нарочни въздишки.
Уж сме здрави и живи (не съвсем, не съвсем),
а не вярваме в щъркели... в нищо.
Търсим щастие – сякаш в пустиня вода.
Вечно гоним въздушни химери.
А късметът е в пътя... Свобода, свобода...
Чак Оттатък покой ще намерим.
© Нина Чилиянска Всички права запазени