4.08.2017 г., 22:17

***

632 2 0

Всяко нещо на тоя свят шарено-нов

избуява и крее. И както изглежда

поувяхва дори най-добрата любов,

потъмнява най-бялата наша надежда.

 

Все върти се животът – карусел сред звезди.

С него – ние: намръщени, слепи и бледи.

Във тревите спят нашите уморени сълзи

и небето със горестна мъдрост ги гледа. 

 

Не, не пием любов. Самотата гризем,

прекроили деня във нарочни въздишки.

Уж сме здрави и живи (не съвсем, не съвсем),

а не вярваме в щъркели... в нищо.

 

Търсим щастие – сякаш в пустиня вода.

Вечно гоним въздушни химери.

А късметът е в пътя... Свобода, свобода...

Чак Оттатък покой ще намерим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...