Nov 15, 2018, 2:56 PM

466

1.3K 1 0

Розата си

Къде я откри?

Има бодли,

Виждаш ли ги? 

 

С тези бодли 

Ти нарани;

Пусто сърце,

Празни ръце...

 

С тежките думи

Ти разруши;

 

Дълбоки мечти,

Аз и Ти,

А тези сълзи

Виждаш ли ги?

 

А тези очи...

Не спират сълзи

Ти не откри,

Че не падат сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gergana Bojkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....