Nov 15, 2018, 2:56 PM

466

1.3K 1 0

Розата си

Къде я откри?

Има бодли,

Виждаш ли ги? 

 

С тези бодли 

Ти нарани;

Пусто сърце,

Празни ръце...

 

С тежките думи

Ти разруши;

 

Дълбоки мечти,

Аз и Ти,

А тези сълзи

Виждаш ли ги?

 

А тези очи...

Не спират сълзи

Ти не откри,

Че не падат сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gergana Bojkova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...