Розата си
Къде я откри?
Има бодли,
Виждаш ли ги?
С тези бодли
Ти нарани;
Пусто сърце,
Празни ръце...
С тежките думи
Ти разруши;
Дълбоки мечти,
Аз и Ти,
А тези сълзи
Виждаш ли ги?
А тези очи...
Не спират сълзи
Ти не откри,
Че не падат сами.
© Gergana Bojkova All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
