Във този свят на глупост и измама,
как бих желала малко да остана
аз насаме със някой
тих, смирен и кротък
и на любов от него да се уча.
Да разцъфти във мен душата гола,
да пуска листи, да се зеленее,
да се изпълни със небе във нея
и слънцето във нея да изгрее.
Как бих копняла тих, смирен и кротък
светът да се преобрази във мене,
светът във мене да запее като птица
и бих седяла до нозете му смирена
дорде изгрее ранната зорница.
© Boyana All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
