Във този свят на глупост и измама,
как бих желала малко да остана
аз насаме със някой
тих, смирен и кротък
и на любов от него да се уча.
Да разцъфти във мен душата гола,
да пуска листи, да се зеленее,
да се изпълни със небе във нея
и слънцето във нея да изгрее.
Как бих копняла тих, смирен и кротък
светът да се преобрази във мене,
светът във мене да запее като птица
и бих седяла до нозете му смирена
дорде изгрее ранната зорница.
© Boyana All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
