Във този свят на глупост и измама,
как бих желала малко да остана
аз насаме със някой
тих, смирен и кротък
и на любов от него да се уча.
Да разцъфти във мен душата гола,
да пуска листи, да се зеленее,
да се изпълни със небе във нея
и слънцето във нея да изгрее.
Как бих копняла тих, смирен и кротък
светът да се преобрази във мене,
светът във мене да запее като птица
и бих седяла до нозете му смирена
дорде изгрее ранната зорница.
© Boyana All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
