Във този свят на глупост и измама,
как бих желала малко да остана
аз насаме със някой
тих, смирен и кротък
и на любов от него да се уча.
Да разцъфти във мен душата гола,
да пуска листи, да се зеленее,
да се изпълни със небе във нея
и слънцето във нея да изгрее.
Как бих копняла тих, смирен и кротък
светът да се преобрази във мене,
светът във мене да запее като птица
и бих седяла до нозете му смирена
дорде изгрее ранната зорница.
© Boyana Всички права запазени