20.05.2022 г., 12:54

* * *

689 1 3

 

Във този свят на глупост и измама,

как бих желала малко да остана

аз насаме със някой

тих, смирен и  кротък

и на любов от него да се уча.

Да разцъфти във мен душата гола,

да пуска листи, да се зеленее,

да се изпълни със небе във нея

и слънцето във нея да  изгрее.

Как бих копняла тих, смирен и кротък

светът да се преобрази във мене,

светът във мене да запее като птица

и бих седяла до нозете му смирена

дорде изгрее ранната зорница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...