* * *
Доверих ти се, беше отдавна -
в твоите шепи се сгуших ранена,
бе душата ми пуста и равна,
а животът ми - празна вселена.
По пътеката на мравките вървя
и стъпвам леко, леко,
тревата за да не събудя...
Долавям аромат на диви круши
и вдишвам, и издишвам,
и бавно приближавам залеза...
Внимавам много да не стъпча
някое малко, уплашено охлювче,
припявам си нещо фалшиво...
Дочувам как вятърът клати
върховете на старите дъбове
и тихичко в хралупите се вмъква...
По пътеката на мравките вървя
към залеза - огромен, рижав
и съм щастлива, че съм тук
и че светът понякога, за кратко,
е толкова красив и разбираем!
И тъй изплъзващ се - понякога!
И днес съм цяла и завършена,
с живота някак си се помирих
и няма никога да съм прекършена -
сега пък ти на мен се довери!
© Рада Димова All rights reserved.
