* * *

radiola (Рада Димова)
176 3135

Mar 20, 2013, 10:36 PM

Poetry

451 0 4

Доверих ти се, беше отдавна -

в твоите шепи се сгуших ранена,

бе душата ми пуста и равна,

а животът ми - празна вселена.

По пътеката на мравките вървя

и стъпвам леко, леко,

тревата за да не събудя...

Долавям аромат на диви круши

и вдишвам, и издишвам,

и бавно приближавам залеза...

Внимавам много да не стъпча

някое малко, уплашено охлювче,

припявам си нещо фалшиво...

Дочувам как вятърът клати

върховете на старите дъбове

и тихичко в хралупите се вмъква...

По пътеката на мравките вървя

към залеза - огромен, рижав

и съм щастлива, че съм тук

и че светът понякога, за кратко,

е толкова красив и разбираем!

И тъй изплъзващ се - понякога!

И днес съм цяла и завършена,

с живота някак си се помирих

и няма никога да съм прекършена -

сега пък ти на мен се довери!

Please sign in with your account so you can comment and vote.