Nov 14, 2012, 10:05 AM  

* * *

  Poetry » Love
721 0 0

Още си тук,

наоколо момчетата спят

и също сънуват: чайки,

море и момиче.

Ти си добрият ми дух

и ще си отидеш - утре,

когато тръбата засвири

и спре киномашината на този сън.

А другарите излизат навън -

по фланелки, за да ги стресне студът,

и посрещат твърди деня.

Вече си тръгваш? - да, съмва се.

Довиждане, мой дух, до довечера,

когато всички заспят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павел Грамадов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...