Apr 5, 2012, 3:21 PM

* * *

  Poetry » Other
731 0 0

Слабо високо човече,

със замислени тъмни очи,

до късно стоейки вечер,

мислейки си над кой да бди.

 

Колелото бе негов другар,

със него скиташе на различни места,

превърнал се във приятеля стар,

показвайки му безкрайността.

 

Приятели той не намери,

къде греши така и не разбра,

останаха му  двама-трима братя смели,

но истинска жена до него не се добра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Барбов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...