Apr 5, 2012, 3:21 PM

* * *

  Poetry » Other
730 0 0

Слабо високо човече,

със замислени тъмни очи,

до късно стоейки вечер,

мислейки си над кой да бди.

 

Колелото бе негов другар,

със него скиташе на различни места,

превърнал се във приятеля стар,

показвайки му безкрайността.

 

Приятели той не намери,

къде греши така и не разбра,

останаха му  двама-трима братя смели,

но истинска жена до него не се добра.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Барбов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...