Apr 5, 2013, 8:06 AM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 3

В картината пред теб ще се родя,

от пламъка на твоята стихия

и цвето-трепетно ще разцъфтя,

докосната от живата магия.

 

А слънцето над нас ще влива жар

в полето на душите ни човешки,

венец от чувства и възпят олтар

ще бъдат кладата от земни грешки.

 

Съдбовен валс ще зазвучи във нас

и погледи ще срещнат дъх в безкрая,

телата ще се слеят в този час,

сърцата ще поемат с танц към Рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...