Oct 3, 2009, 12:12 PM

* * *

694 0 7

Умираме бавно,

умираме бавно...

А всъщност сме живи...

и някак безславни,

да, твърде безславни

са дните ни сиви...

Умираме бавно,

 умира душата -

тя първа полита...

А тялото само поддържа нещата

и се надсмива нескрито...

Умираме бавно,

животът ни пуст е,

защото я няма душата...

И тялото иска

тоз свят да напусне,

но ние го тътрим обратно...

Защо ли го правим?

От празна надежда,

че има то къс от душата?

Та нея я няма!

Така се подреждат,

уви, твърде често нещата...

 

Така – с живо тяло,

без късче духовност,

все пак ще си тръгнем накрая...

 

А как сме живели?

Дали ще си спомним?

Това вече просто не зная!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...