finaltouch (Георги Ванчев)
296 425
3.10.2009 г., 12:12 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
484 0 7

Умираме бавно,

умираме бавно...

А всъщност сме живи...

и някак безславни,

да, твърде безславни

са дните ни сиви...

Умираме бавно,

 умира душата -

тя първа полита...

А тялото само поддържа нещата

и се надсмива нескрито...

Умираме бавно,

животът ни пуст е,

защото я няма душата...

И тялото иска

тоз свят да напусне,

но ние го тътрим обратно...

Защо ли го правим?

От празна надежда,

че има то къс от душата?

Та нея я няма!

Така се подреждат,

уви, твърде често нещата...

 

Така – с живо тяло,

без късче духовност,

все пак ще си тръгнем накрая...

 

А как сме живели?

Дали ще си спомним?

Това вече просто не зная!

© Георги Ванчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??