* * *

3 окт. 2009 г., 12:12

Поэзия » Философская

526 0 7

Умираме бавно,

умираме бавно...

А всъщност сме живи...

и някак безславни,

да, твърде безславни

са дните ни сиви...

Умираме бавно,

умира душата -

тя първа полита...

А тялото само поддържа нещата

и се надсмива нескрито...

Умираме бавно,

животът ни пуст е,

защото я няма душата...

И тялото иска

тоз свят да напусне,

но ние го тътрим обратно...

Защо ли го правим?

От празна надежда,

че има то къс от душата?

Та нея я няма!

Така се подреждат,

уви, твърде често нещата...

Така – с живо тяло,

без късче духовност,

все пак ще си тръгнем накрая...

А как сме живели?

Дали ще си спомним?

Това вече просто не зная!

ananel (Нелиса)

2009-10-14T20:14:56+03:00

Мисля,че душата не ни напуска и в най-трудните времена.
Само губим връзката с нея.
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2009-10-06T10:07:28+03:00

<a href=http://www.youtube.com/watch?v=83DuPTB4HXg>Поздрав с една моя любима песен - "Душа болит"</a>
denissa (Дениса Деливерска)

2009-10-04T21:16:19+03:00

Замислящо.
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-10-04T06:13:12+03:00

Чак ми загорча!
От истината!
Благодаря!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-10-03T12:16:45+03:00

Тъжно,но истинско.Здравей и се усмихни.Има те...
eva_32 (Ева Корназова)

2009-10-03T12:13:23+03:00

Ще си спомним!Не спирай да вярваш в това!Аз не спирам...
Поздрави от мен!
doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-03T12:12:29+03:00

благодаря!