Между всички
привички
и естествени нрави,
аз дълго си мисля,
че така не се прави.
И дълго се вглеждам
в юмруци корави,
но пак на ума ми е:
Така не се прави.
Ако вън, до варела,
както сух хляб те оставят,
аз ти казвам,
че така не се прави.
Ако студ се вкове
като гвоздей
в твоите стави,
ако решиш,
че даже Бог те остави,
аз ти казвам:
всичко ще се оправи.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
