Между всички
привички
и естествени нрави,
аз дълго си мисля,
че така не се прави.
И дълго се вглеждам
в юмруци корави,
но пак на ума ми е:
Така не се прави.
Ако вън, до варела,
както сух хляб те оставят,
аз ти казвам,
че така не се прави.
Ако студ се вкове
като гвоздей
в твоите стави,
ако решиш,
че даже Бог те остави,
аз ти казвам:
всичко ще се оправи.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
