* * *

Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…

Бледолилави рози – в тях откривам лицето

и нежните длани на една мила дама.

Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама,

абсолютно сами сред пожар от звезди…

Моята истинска роза, мила, си ти!

Ти си слънцето, което сутрин рано изгрява –

ето, в този миг новият ден наближава…

Едничък твоят смях пръсва нощния мрак,

любовта се разлива, стопля въздуха пак!

И отново литваме, приказен път с теб поели…

                                  10.12.2007