* * *
* * *
Облаци тихо рисуват чудни рози в небето…
Бледолилави рози – в тях откривам лицето
и нежните длани на една мила дама.
Чакам нощта, за да бъдем с нея пак двама,
абсолютно сами сред пожар от звезди…
Моята истинска роза, мила, си ти!
Ти си слънцето, което сутрин рано изгрява –
ето, в този миг новият ден наближава…
Едничък твоят смях пръсва нощния мрак,
любовта се разлива, стопля въздуха пак!
И отново литваме, приказен път с теб поели…
10.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Цокев Всички права запазени
