Jun 24, 2011, 10:17 PM

* * * 

  Poetry » Other
595 0 2

 

 

                                              На буци

                                              преглъщаме

                                              ярост,

                                              неразбрали

                                              доброто.

                                              По пътя,

                                              хамута

                                              надянали,

                                              обяздваме

                                              болка и страст.

                                              Земята се кърши

                                              от копита изтрити

                                              и поглъща

                                              сълзи.

                                              Лица,

                                              прегорели

                                              от взиране

                                              в слънцето,

                                              притихват

                                              за капчица дъжд.

                                         

 

© Атанас Ганев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мрачен стих! И както подобава на всеки един такъв - изключително силен!
  • Тежък хамут е ориста,Наско!
    Но,при вещо обяздване,дълго взиращите се лица може и да се усмихнат...
    Поздрав,сърдечен!
Random works
: ??:??