На буци
преглъщаме
ярост,
неразбрали
доброто.
По пътя,
хамута
надянали,
обяздваме
болка и страст.
Земята се кърши
от копита изтрити
и поглъща
сълзи.
Лица,
прегорели
от взиране
в слънцето,
притихват
за капчица дъжд.
© Атанас Ганев All rights reserved.