* * *
Ще ми простиш ли, ако ти кажа, че те обичам,
ще ми бъдеш ли приятел след това…
но знай, не ме съди само, моля те,
не съм виновен, че теб обичам,
не разумът, макар недостигащ, решава това…
и впивам аз със зъби таз болка от страх един
и алена кръв протича, устните ми тя украсява,
и все едно от скала огромна падам
във води студени направо,
и течението ме носи с бързи темпове…
към непознат бряг,
а аз се моля теб там да срещна
и там да те погреба от един инат…
нека сега аз да бъда твой последен пристан,
ела, почини си тук, покой ще ти дам
в замяна на твоето сърце…
© Петър Петров All rights reserved.
