Не ме будете, знам, каквото знам,
поне боли насън, а не наистина,
безлика тук съм и фатална там,
аз будна грешница, в съня пречистена.
Не ме будете, наизуст ги знам
до смърт опротивелите си делници,
аз искам просто да остана там,
при дон Кихот и вятърните мелници.
Не ме будете, нямате ли срам,
не ви го ща измамното спасение,
не съм ви нужна, аз отивам там,
към вечното, блаженото успение.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
