Не ме будете, знам, каквото знам,
поне боли насън, а не наистина,
безлика тук съм и фатална там,
аз будна грешница, в съня пречистена.
Не ме будете, наизуст ги знам
до смърт опротивелите си делници,
аз искам просто да остана там,
при дон Кихот и вятърните мелници.
Не ме будете, нямате ли срам,
не ви го ща измамното спасение,
не съм ви нужна, аз отивам там,
към вечното, блаженото успение.
© Надежда Ангелова Всички права запазени