* * *
Не ме будете, знам, каквото знам,
поне боли насън, а не наистина,
безлика тук съм и фатална там,
аз будна грешница, в съня пречистена.
Не ме будете, наизуст ги знам
до смърт опротивелите си делници,
аз искам просто да остана там,
при дон Кихот и вятърните мелници.
Не ме будете, нямате ли срам,
не ви го ща измамното спасение,
не съм ви нужна, аз отивам там,
към вечното, блаженото успение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
