Oct 19, 2019, 7:53 AM

6: 0

  Poetry » Civic
1.1K 0 0

                                       Шест на нула?!

                                       Какъв срам..?

                                       Точно определение 

                                       немога да дам.

                                       Но може ли той

                                       да се сравнява

                                       със срама

                                       на цялата държава,

                                       който лепнаха й

                                       на челото

                                       група олигофрени

                                       лице на злото?

                   

                                      Група, на трибуните

                                      седнал по здрач,

                                      с жестове на маймуните,

                                      на официален мач,            

                                      в неговото начало,

                                      в първото му полувреме,

                                      посрами България

                                      без да й дреме!

                 

                                      И те родени от майка,

                                      може би юнашка,

                                      но какво е възпитала -

                                      клика просташка?!

       

                                      Плюя аз

                                      на такава демокрация

                                      дето малка група

                                      срами цяла нация!

 

                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...