***

Feb 14, 2018, 4:22 PM

Poetry » Phylosophy

497 0 0

По Янтра нейде плува моят дух
и като пепел се разнася.
Във въздуха отеква низ от тъга и смут
и щастието ми във миг го вятъра отнася.
Да се удавя не мога -
душата ми се скита и възнася.
Всичко, що е изковано от печал и скръб,
не умира, а в нощите епитафии изнася.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Черна сянка
Big Fish

I heard it from the grapevine the Lord himself claims to be the biggest fish to catch a shiny fish t...
The Land

This land i walk for endless times is all i have and all i care. It's soaked in blood and many cries...
To my brother

Tonight I'm gonna sing for my brother. Other half of my soul that's you. We are ready to die for eac...

More works »