^ ^ ^
^ ^ ^
посвещавам това стихотворение на 9-мата
трагично загинали във влака София - Кардам
Линия. Влак. Спокойствие.
Но ужас сменя обстановката.
Огън. Тела. Писъци и суматоха -
животът ненадейно сменя си посоката...
Помагаш, не помагаш, търсиш си багажа -
времето не чака и категорично
отказва да работи за нещастните.
Огньовете триумфално предвкусваха
една траурна церемония...
Овъглените тела се мъчат
да разкажат своята лична история,
която, уви, се превърна във всенародна скръб...
Да плачем ли?
- Не, каза Президентът -
3-ти март е денят за празнуване.
- Да скърбим! - стенеха очите
на опечалените близки...
Народ ли сме или стадо -
кой трябва да владее емоциите ни?!
Българийо, бъди себе си -
плачи за загиналите и се моли за живите!
АМИН!
© Ая Цонева All rights reserved.
