May 20, 2020, 7:30 PM

666 мига от есента 

  Poetry » Love
2592 19 34
И падна синкав мрак.
Денят се свлече,
изтлял между въздишки две солени.
Една сълза към Бога се оттече,
преплувала дори кръвта във вените.
И стана нощ.
От тези, във които
лихварят Време тихичко отключва
и сяда до душата ми протрита.
На нея й се вие като куче,
скимти от сто години натъжено,
но той мълчи. Мълчи и се усмихва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна All rights reserved.

Random works
: ??:??