Sep 30, 2009, 8:00 PM

* * *

  Poetry
602 0 1

 В последните думи на тръгване

 прошепни ми със малко тъга

 колко дълго един на друг ще си липсваме,

 сълзите попий с изпотена ръка,

 прегърни ме, изпълнена с чувства,

 с поглед срещни ме, пропит с тишина,

 подари ми с усмивка частица  безумие,

 че ще бъдем заедно веднъж обеща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...