Дните пълзят като години...
И всеки ден е празна стая
с много огледала...
И всяка сянка е един човек...
Един човек във пъкъл...
в радост и тъга...
А душата му безкрайна
се оглежда в тез огледала...
И виждам лудост и тревога...
И участ във човека зла...
И тъжно ми е, а защо не зная..
Пеперуди в клетка -
с пърхащи крила..
И във всяка клетка
по един живот се крие...
Живот без щастие...
Живот без свобода...
А вънка слънце грее
и сякаш казва ми ''Ела''.
Но аз седя при лоши хора
и виждам тяхната душа...
Тя така кристално ясна е,
че и очи да затворя,
пак ще я видя...
А дните продължават и не спират...
Мина веч година... две...
А пеперудите са ни живи,
ни умрели...
А хората остават със същите тревоги...
И край не виждам...
няма и начало...
Кръговратът се върти...
Пеперуди, хора... и тревоги...
радост, щастие и топлина...