* * *
645
0
0
Смирен от удари житейски се прекланям,
пред старата икона молитвата отправям
за мир, покой и тишина в моята душа,
утеха да открия в пълнотата на света...
... А вместо това, пия сам през нощта
чаша след чаша уиски с тъга
и защо, не знам, и докога
ще бъда тежко бреме за майката земя...
Светлите мечти безброй и идеали
животът ги накъса на парцали
и ехидно с тях се подигра,
мачкайки ги с песен на уста...
Но аз вървя и все напред вървя
през мрачните тунели на света
и моля се с невярваща уста
с гръм в миг да ме срази смъртта...
© Боян Дочев All rights reserved.
