* * *

May 24, 2013, 1:41 PM 2013-05-25T16:43:48+03:00

Poetry » Other

505 0 0

Смирен от удари житейски се прекланям,
пред старата икона молитвата отправям
за мир, покой и тишина в моята душа,
утеха да открия в пълнотата на света...

... А вместо това, пия сам през нощта
чаша след чаша уиски с тъга
и защо, не знам, и докога
ще бъда тежко бреме за майката земя...

Светлите мечти безброй и идеали
животът ги накъса на парцали
и ехидно с тях се подигра,
мачкайки ги с песен на уста...

Но аз вървя и все напред вървя
през мрачните тунели на света
и моля се с невярваща уста
с гръм в миг да ме срази смъртта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works