Dec 18, 2020, 11:05 AM

***

Poetry

471 0 0

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.

На звездите споделям тишината,
знаят всичко за теб,
дори и луната, помолих за съвет,
но така и не ми отговори, просто замълча.

Как да спра да си мечтая,
за теб и твоята топла усмивка,
за теб и твоите сини очи?
Как да спра да си мечтая, дай ми съвет?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0