* * *

Jan 30, 2010, 2:00 PM

Poetry » Other

636 0 6

Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път.

Че животът е краднати мигове.
От смъртта, от нощта – да е ден!
Закъде без надежда?
Заникъде.
И със нея – не знам накъде.

И забравяш кое му е умното,
като всичко е пепел и дим.

Пак си викам: добре, че са думите!
Да се крием зад тях.
И мълчим.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Незабравима (Кремена Стоева)

2010-02-15T09:45:26+02:00

Така мълчиш, че крещиш!!!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2010-02-01T20:18:27+02:00

Думите ти говорят, Райсън! И се чува!!!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-01-31T00:56:02+02:00

"Че животът е краднати мигове"
!!!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2010-01-31T00:40:16+02:00

"Пак си викам: добре, че са думите!
Да се крием зад тях.
И мълчим."

Ти прекрасно жонглираш с тях!!!
Поздрави!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2010-01-30T15:04:00+02:00

Пак си викам: добре, че са думите!
Да се крием зад тях.
И мълчим.

Да помълчим!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-01-30T14:41:19+02:00

"Пак си викам: добре, че са думите!
Да се крием зад тях.
И мълчим"
И аз ще замълча!!!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works